Върховният касационен съд (ВКС) остави в сила решение на Апелативен съд – Варна, с което на Т. У. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години и половина.

Припомняме, че лицето беше признато за виновно и осъдено от Окръжен съд – Търговище за това, че на 31.10.2022 г., при управление на МПС, след нарушаване на правилата за движение по пътищата и управлявайки автомобила си с по-висока скорост от разрешената в пътния участък (Момина чешма край Търговище), по непредпазливост е причинил смъртта на П. В. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. За извършеното му беше наложено наказание от 5 години „Лишаване от свобода“ и наред с това го лиши от правото да управлява МПС за срок от 8 години. Освен това съдът приведе в изпълнение и наказание от три месеца „Лишаване от свобода“ по предишно условно осъждане от 2022 г.

Към момента на извършване на престъплението наказанието по този член на НК е било от 2 до 6 години „Лишаване от свобода“, а от 2025 г. наказанието е от 5 до 8 години „Лишаване от свобода“, а за особено тежки случаи-от 8 до 12 години. Наказанието се определя винаги съобразно по-благоприятния закон, т.е. наложеното наказание е близо до максималния размер. Съдът също отбелязва, че лишаването от право да се управлява МПС не може да надвишава наказанието „Лишаване от свобода“ с повече от три години.

 Присъдата бе атакувана пред горната инстанция от прокуратурата, частните обвинители и подсъдимия. Варненският апелативен съд увеличи с половин година наказанието „лишаване от свобода“, като отдаде тежест на високата обществена опасност на деянието и личността на подсъдимия. Наложеното условно наказание по дело от 2022 г. не само не е изиграло превъзпитателна и поправителна роля спрямо дееца, но не се е отразило на правосъзнанието му -  след постановяване на присъдата той е извършил нови нарушения на Закона за движение по пътищата.

Внимателната оценка от ВКС на всички обстоятелства, свързани със спецификите на деянието и самия деец, разгледани комплексно, са оправдали заключението, че за постигане на всички цели по чл.36 от НК и най-вече за поправянето на дееца, е наложително същият да бъде отделен от обичайната си среда и да изтърпи ефективно наложеното му наказание от 5 години и шест месеца лишаване от свобода. В този смисъл, законосъобразно е преценено от предходните съдебни инстанции, че целите на наказанието ще се постигнат само чрез ефективно изтърпяване на наложеното наказание на подсъдимия, тъй като очевидно приложението на чл.66 от НК (отложено изпълнение на наложеното наказание) за предходното му осъждане, което също е за транспортно престъпление, не е оказало достатъчно въздействие.

Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдът използва случая да призове всички граждани да спазват стриктно правилата за движение по пътищата, да бъдат внимателни и толерантни при управлението на автомобилите си, да пазят живота и здравето на всички участници в движението.

Присъдата е влязла в сила.

Наказателен кодекс на РБ: Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1. да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2. да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3. да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.