Виждането на въззивната  инстанция се разминава със становището на първостепенния съд за това, че е отпаднала реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление. Безспорен е фактът и че при мярка за неотклонение „домашен арест“, обвиняемият е извършвал противоправни действия и тази мярка за неотклонение не е успяла да осъществи в цялост целите на мярката за процесуална принуда, но така или иначе, при една по-лека мярка за неотклонение, каквато е определил първоинстанционния съд, а именно „гаранция“ в пари, се би дала възможност на обвиняемия (когато вече не се изисква разрешение от наблюдаващия прокурор за напускане адреса, на който живее), да извърши и други противозаконни действия, включително и престъпления. При по-лека има опасност  да не може да бъде приключено досъдебното производство в необходимите срокове предвид наличието на реална опасност от извършване на престъпление.

С тези мотиви Апелативният съд във Варна счита, че мярката, която ще осъществи целите на процесуалната принуда, е първоначално взетата, а именно „Домашен арест“.

Определението е окончателно.