ОС – Търговище прекрати производство за трансфер на осъден българин в Нидерландия и изпрати делото за решаване на подсъдността във Върховен касационен съд.

37-годишният Д. Д. е осъден през 2014 г. на „принудителни медицински мерки при стационарна форма на лечение“ за това, че в Нидерландия е направил опит да убие своята майка.

Държавният секретар по въпросите на сигурността и правосъдието в Нидерландия е издал Решение, според което 37-годишният Д. Д. е обявен за „нежелано лице“. С Решението се прекратява правото на пребиваване на лицето. В мотивите си Секретарят посочва, че съгласно Директива 2004/38/ЕО държавите-членки на Европейския съюз ограничават свободата на движение и пребиваване на гражданите на Съюза и на техните семейства, независимо от тяхното гражданство, по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Ограничителни мерки се предприемат в случай на поведение, което представлява действителна, реална и достатъчно сериозна заплаха за основен интерес на обществото. Престъпленията срещу сигурността на държавата, престъпленията срещу личната свобода, престъпленията срещу живота, тежкото физическо насилие, кражбата, придружена с насилие, престъпленията по Закона за наркотичните вещества и изнудването представляват заплаха за основен интерес на обществото. В този смисъл извършеното от Д. Д. е такава заплаха.

Първоначално делото е образувано в Софийски градски съд (СГС), който е преценил, че за постигане на основната цел на закона – улесняване на социалната реинтеграция на осъдения в близък контакт с близки и роднини, следва производството да се проведе по неговия настоящ и постоянен адрес. Затова СГС прекратява делото и го изпраща на търговищкия окръжен съд по компетентност.

След направена справка по настоящото производство е видно, че единствените близки на осъдения Д. Д. са майка му и сестра му, които не живеят на посочения адрес в Търговище и изключително рядко пребивават на него. Съдебният състав отбеляза практиката на ВКС, според която общата компетентност на окръжния съд по местоживеене на лицето се определя не толкова от данните за неговия постоянен или настоящ адрес, а от фактическата връзка на осъдения с място, която връзка се отличава с трайност, продължителност, възможност за ресоциализацията му с оглед социални, професионални , семейни отношения. В процесния случай Д. Д. и най-близките му роднини не живеят повече от десет години в страната. Така случаят попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСВЛС) – „Когато местоживеенето на лицето в Република България е неизвестно или то не живее в страната, компетентен да признае акта е СГС.“

С тези мотиви съдът повдига спор за подсъдност пред ВКС и прекратява настоящото производство.

Определението на Окръжен съд – Търговище е окончателно и не подлежи на обжалване.